Днес следобяд, щанда на ХрансКомерс на Плиска. Аз и продавачката:
- Добър ден, виждам, че имате половин разрязана диня (значи и режете, още повече, че и преди съм купувал от вас точно половинки!). Може ли да ми отрежете половинка от динята вляво от разрязаната?
- Не може, високо е, а тя е много голяма (няма да може да я свали явно). Ще ви отрежа половин диня от друга.
- Но аз искам точно от тази...
- Абе виж колко дини има тука, от тях ще ти отрежа...
- А ако не ми хареса като я разрежете, какво правим?
- Е как няма да ти хареса...
- Добре, дайте ми тогава вече разрязаната половинка, която е изложена.
- Не може...
- Защо?!?
- Защото е с целофан, а сега нямам още целофан, за да опаковам следващата половинка, която ще сложа там. Сега ще резна.
- Добре, да видим.
И отиде да ми отреже половин диня... връща се след минута:
- Ето.
- Но тази не ми харесва. Не е узряла.
- Как бе, глупости, еднакви са.
- Не са, вижте, че тази е бледа, другата е значително по-узряла...
- Е кво?
- Дайте ми тази, която беше изложена в такъв случай. И сложете на нейно място новата.
- Не може, бе, нямам целофан да я опаковам...
- Е сложете й тогава на новата целуфана от старата, дайте ми другата в един плик и готово.
- АБЕ ТИ ЗНАЕШ ЛИ ИЗОБЩО КАКВО ИСКАШ?!?...
Вдигнах ръце с физиономия "довиждане" и отидох в друг магазин...

Скъпи търговци, продавачи и прочее създания, когато искате да продадете нещо на мен, КЛИЕНТА, много моля, имайте готовност да ми дадете точно това, което сте показали. Защото то е, което ще поискам. Особено, когато не се пазаря ;)