Насред рецесията, породена от икономическата криза, политиците от всички развити страни подлагат на обсъждане мерки и реформи, които да възстановят икономиките на държавите им. Умишлено или не, обаче, почти всичко, което съм чул дотук, са мерки, касаещи последствията или в най-добрия случай някои междинни причини. Към момента все още не знам нито един план и предвидени мерки по отношение на първопричините за сривовете и поради тази причина ще изложа своите виждания за света.

Наложеният в почти цял свят капитализъм, основан на частната собственост, дава на всяка икономическа единица (фирма) две свързани цели – печалба и растеж на пазарния дял. Растежът е възможен докато бъде запълнен пазарът и се достигнат всички потребители. Доколкото и доходите на потребителите са ограничени, а не безкрайни, то печалбата също не може да расте безкрайно, а за всяко нейно по-нататъшно увеличение от даден момент, са необходими все повече усилия. Същевременно печалбата, която представлява разлика между приход и разход, може да се увеличи и чрез намаляване на разходите. Част от начините за това са съкращенията на персонал, автоматизацията на процеси и роботизацията на дейности. Това от своя страна намалява средствата, плащани към пазара на труда, от който (чрез заплатите на хората) пряко или косвено идват приходите на бизнеса. Отчасти в баланс на това новите разработки създават клонове на отрасли, които генерират заетост, докато на свой ред бъдат изместени.

Всичко това се плаща с пари. Откакто щатският долар от началото на 70-те спря да бъде обезпечен със златни резерви, а по-късно го последваха и други валути, на практика всички пари в момента се създават без материално покритие. Тоест, парите са толкова, колкото централната банка реши да бъдат. И за да се помогне на растежа (и да се покриват дълговете и бюджетният дефицит), периодично държавите емитират допълнителни пари, предимно под формата на дългове. Това е процес на създаване на инфлация на държавно ниво. Ежегодната инфлация намалява стойността на парите, тъй като вече повече пари стоят срещу същото количество стоки. Банките мултиплицират този ефект, тъй като законодателството поддържа системата на „частични банкови резерви”. По-долу ще разгледам в детайли този процес, тъй като той създава сериозни рискове за социалното равновесие в света, с всички последствия за стандарта на живот, здравето на хората, а също и престъпността.

Създадената (защото определено се стимулира) в световен план психология на преследване на ръст на икономиките доведе до някои недопустими от морална гледна точка ефекти. Без да ги изчерпвам или изреждам в определена последователност, такива са:
- Присъединяването на всички сектори на здравеопазването като отрасъл към националната икономика. Това означава, че след като всички частни лекарски кабинети, центрове за спешна помощ, болници и производители на лекарства се отчитат като всяка друга търговска дейност, е необходимо да има (по възможност все повече) пациенти, за да се развива и расте тази дейност – като пазар от стандартен вид. Без значение какъв е крайният ефект (оздравяване на пациента, влошаване на състоянието или смъртен изход), извършените дейности се броят за икономическа активност и се присъединяват към измерения с цел достигане на растеж БВП. Както казах, този подход изисква и постоянен или увеличаващ се брой пациенти. Това значи, че трайното оздравяване категорично се конфронтира с търговските интереси на участниците, продаващи услуги и продукти за здравето (освен, отчасти, профилактичните продукти). Ако една фармацевтична компания произвежда наистина ефективни лекарства, които лекуват хората, тогава болните ще намаляват, а компанията ще има все по-малко продажби, респ. по-малко приходи и това ще я доведе до фалит. Ако здравеопазването е ефективно, болните ще са все по-малко, а „отрасълът” ще генерира все по-малък дял от БВП, което намалява отчитания растеж на икономиката. Поради това здравеопазването не може и не бива да представлява търговска дейност.
- Военната промишленост, също като здравната, се отчита като част от БВП. За да има пазар за продукцията й (оръжия) е необходимо и търсенето им. Поради това чрез определени манипулации се допълват естествените неразбирателства на различни места по света, за да ескалират до военни сблъсъци. Доколкото един военен сблъсък по същността си винаги има поне две страни, всички те трябва да са въоръжени, което отлично пасва на интересите на производителите и търговците на оръжия. Същевременно, за да има продължително търсене за оръжията, силите трябва да са приблизително изравнени. Ако например едната страна е въоръжена с тояги, а другата с автомати, всичко ще приключи много бързо. Поради това е икономически изгодна периодичната продажба (на все повече и по-мощни) на оръжия и на двете страни, убедени, че така ще получат превъзходство. Същевременно, тези сблъсъци (чрез медиите) се разгласяват по света, което създава страх у населението, а оттам и отлични условия да бъдат продадени оръжия на армиите на тези държави (и изобщо да се поддържат армии), които да гарантират на населението спокойствие и сигурност. Периодично, когато натрупаните оръжия станат твърде много или твърде мощни, политическите лидери провеждат срещи за дискутиране на мирните въпроси и разоръжаване. Те подписват договори за разоръжаване, унищожават равни количества оръжия от двете страни, които никога не са използвали, „снемайки напрежението”, известно време след което цикълът започва отново.
- Допускането на банкиране на базата на „частични банкови резерви” (даването на кредити в повечето случаи на до 90 % от внесените като депозити пари, които след това могат да се ре-депозират и отново да се раздадат като кредити) създава три основни проблема. Първият е наличието в циркулация, т.е. в брой и в записите по сметки, на повече пари, отколкото са емитирани. Макар повечето от тях да не са разполагаеми (изтеглянето на депозит налага елиминирането на някой кредит или замяна с друг депозит, за да не се наруши изискването на частичните резерви), частните банкови институции генерират пари, които преди това не са съществували – без покритие, от нищото. Вторият е, че всички тези пари се олихвяват (както депозитите, така и кредитите), което допълнително увеличава паричната маса. При дългосрочни кредити лихвата надхвърля главницата. В резултат към момента общата сума на дълговете в света значително превишава общата сума на парите, а самите пари, увеличавайки постоянно количеството си, без да имат обезпечение насреща, губят от стойността си. Това ясно се вижда от цената цената на благородните метали – тя почти непрекъснато се повишава, защото тяхното количество е ограничено, за разлика от парите, които могат да се напечатат. Цената на златото за последните 40 години е нараснала от 35 до ~1600 долара за унция (нач. на юни 2012). Третият проблем е, че приемането на тези кредити като легитимни означава, че банките кредитори в крайна сметка биха получили повече пари, отколкото съществуват. Предвид (1) изискването на обезпечение в случай на невъзможност за изплащане на кредит и (2) ре-емитирането като кредити на несъществуващи преди това пари, които се олихвяват, това означава, че е изградена система, постепенно източваща паричния ресурс от обществото към банковия сектор, а при невъзможност за изплащане на олихвените като кредити несъществуващи по-рано пари – банковият сектор придобива активи, които са били чужда собственост преди това.
- Продажбата на пакети кредити като инвестиционни продукти без обратна отговорност за качеството на инвестиционния продукт от страна на създаващата го банка, както и от агенцията, определяща кредитния му рейтинг. Това пренася върху инвеститорите отговорността и риска от неплатежоспособност на кредитополучателите, докато банките често запазват възможност за изменения на лихвите и условията по начално предоставените от тях кредити.
- Превръщането на парите в лицето на отделните национални валути от средство за размяна и просто измерване на стойност в стока, подлежаща на търгуване. Това прави валутите уязвими за същите методи за спекулативен натиск върху цените, които могат да засегнат и всички останали стоки. Но ако теоретично парите няма къде да отидат и остават на същата планета, то търгуването и спекулациите с тях в голям мащаб могат да се извършват само от малък брой крупни играчи, които задържат и основната част от печалбите си.
- Предварителното залагането в държавните бюджети на определени суми за различни цели (развитие на проекти, отрасли, подпомагане, изследвания и др.), без изграждане на каквато и да е система за гарантирана корелация между вложени суми, постигнати резултати и, донякъде, спазени срокове. Накратко, това доведе до необмислено и дори хаотично пренасочване на парични ресурси. - Почти пълната липса на законова отговорност от държавните служители, разпореждащи се с обществени средства, за ефективността на техните решения. Управлението на чужди (на данъкоплатците) пари на практика не е обвързано с лична отговорност и последствия по-тежки от евентуално уволнение при неефективно изразходване на тези пари; същевременно възможните допуснати грешки от решението на едно лице могат да бъдат в размер на доживотните заплати на хиляди хора.
- Необходимостта от постоянни (и най-вече растящи) продажби на компаниите доведе до по-кратък живот и ниско качество на продуктите, заложени още при проектирането им и технологиите за тяхната изработка. Това ускорява жизнения цикъл и достигането до момента, когато потребителят ще закупи следващия модел. По отношение на информацията и новините това води както до пренасищане, така и до превес на количеството информация над нейното качество. Всичко това рефлектира върху съзнанието и психиката на хората, които „превключват на автопилот” и се превръщат в лесно управляеми и манипулируеми създания.
- Спъване и/или забавяне на съществените технологични подобрения, които да изместят старите модели. Никоя компания не би имала икономически стимул да вложи пари и да отхвърли дадена концепция, която й носи пари, за да я замени със значително по-добра, водеща до значително по-качествени, по-евтини и по-дълговечни продукти, ако това ще намали печалбата й до равнище на потенциален фалит. Това важи с еднаква сила както за дребните локални продукти, така и за световно значимите такива.
- Тъй като технологиите все пак се развиват, се осъществява внимателен, но непрекъснат натиск индивидите да не могат да си позволят енергийна, хранителна и друга автономия, а да бъдат в постоянна зависимост от това да работят, за да купуват и да поддържат системата. Това се постига чрез увеличаване цените на базови ресурси като енергия (във всичките й форми и носители), вода и вследствие на това, рефлектиращо чрез компаниите производители, повишаване цените на много хранителни продукти. Същевременно, това пречи съзнанието им да бъде свободно, което довежда до същия ефект, който споменах – управляеми хора, съставляващи общество, твърде заето с ежедневието си, за да мисли за други неща.
- Нуждата на индустрията от подобрена ефективност е довела до функцията на образованието да подготвя за компаниите висококвалифицирани кадри, специализирани в съответните области. В повечето случаи компаниите се ползват от тях и уменията им само докато нямат възможност да ги заменят с машини. Ако това бъде направено и хората бъдат освободени, а на пазара на труда няма търсене за тяхната специалност, те остават в губеща позиция по причини, които не зависят от тях.
- Принципите на свободния пазар и избор на потребителите се налагат при продажбите на стоки, но не и при преподаваните в образованието концепции, например. Поради това определени идеи и схващания биват централизирано налагани като верни, което задължава учениците и студентите продължително време да ги репликират без право на оспорване. Повечето от тях ги повтарят през целия си живот. Освен това, системата се самовъзпроизвежда, тъй като в училищата се позволява само на дипломирани учители да преподават, получаването на тази диплома зависи от правилното възпроизвеждане на това, на което същата тази система обучава бъдещите учители, а учебното съдържание, което учителите преподават, също се определя (от т.нар. „експерти”) вътре в същата тази система, с минимални корекции от външни нужди. За да промени по някакъв начин съдържанието, определяно от системата, човек трябва първо да бъде приет (назначен) вътре в нея, защото самата система поставя изискване за определен „образователен ценз” за съответните позиции, който пък може да се придобие само с обучение от същата тази система. След това той трябва достатъчно дълго време (стаж в системата) да възпроизвежда това, на което системата го е обучила, за да бъде допуснат до по-високи нива, където евентуално може да окаже влияние – ако за цялото това време, през което е заобиколен от и работещ под ръководството на други като него, той не е станал напълно еднакъв с тях. Това на практика означава, че промените ще са много слаби, дори несъществени, и изключително бавни.
- Издръжката на медиите чрез пари води до тяхната дълбока зависимост от източниците на тези пари. Това могат да бъдат както големи рекламодатели, така и институции, субсидиращи тези медии. И в двата случая е налице предпоставка за липса на обективност и спестяване/изкривяване на истината, ако разкриването на определени факти би навредило на източниците на пари, тъй като има (често основателен) страх, че тогава те ще спрат финансирането. Това обаче поставя под въпрос независимостта и обективността на медиите, а публикуваните или излъчвани от тях материали пряко влияят на общественото мнение. Ако и да се говори много за независимостта на медиите, те също остават икономически единици, които търгуват, а всяка такава единица е крайно зависима от получаваните приходи за своето оцеляване и развитие.
- Политическите партии, които би трябвало да представляват и защитават интересите на хората, също като медиите се издържат с пари. Макар държавата да предоставя гарантирано ефирно време за всяка политическа организация, подкрепена от достатъчен дял от хората, те не могат да разчитат само на това, а използват и най-различни средства и рекламни материали за популяризация и засилване на влиянието си. С колкото повече пари разполага една политическа сила, толкова повече средства за влияние може да си позволи тя. Източниците на пари за политическите партии и организации са два – държавни субсидии (в обем, зависещ от броя избиратели на съответната организация) и дарения. Даренията се предоставят от лица и други организации, желаещи, т.е. заинтересовани по някакъв начин, да окажат материална подкрепа на дадената партия с очакването, че тя ще защитава интересите им в степен, която да им гарантира възвръщаемост на вложенията. Доколкото това е вярно, политическите партии се превръщат в проводници на влияние от страна на всички, имащи достатъчен финансов ресурс да ги подкрепят стабилно. Тъй като средностатистическите граждани нямат голям обем пари, в общия случай това остава да бъдат няколко вида субекти – корпорации, банки, чуждестранни организации и (чрез подставени лица и фиктивни организации) различни престъпни и полулегални групировки. Повтарям, всеобщият стремеж към печалба като цяло кара всички организации да инвестират средства в тези „свои” политически представители с очакването от техните решения да подкрепят или попречат на даден закон да може да се създаде среда/ситуация, позволяваща извличането на пряка или косвена (вкл. като подобрен имидж) печалба в размер, надвишаващ началното вложение.

Световната икономика, състояща се от кръговрат на стоки, услуги, човешки труд и пари в замяна на тях, е изградена на основата на парите и се намира в пълна зависимост от тях. Това я прави и напълно податлива на манипулации от всяка хипотетична организация или естествен сбор на индивиди и организации с общи интереси, имащи контрол върху голям обем пари (или, дори, върху емитирането на пари под различна форма). Трябва да отбележа, че организациите – очевидно – се състоят от хора, а всички те са израснали и са възпитани в психологията на преследване на растеж и репликират това свое качество върху хората след тях, така че по същество политиката на коя да е организация остава непроменена в това отношение, тъй като тя функционира в среда с непроменени правила.

Ако количеството валута по света вече не се определя от материалното обезпечение зад нея от всяка държава, а парите се издават като дълг при практиката на частични банкови резерви и обемът им може да нараства почти произволно, това неимоверно улеснява постигането на растеж – което е и заложената при този избор цел, предполагам. Същевременно обаче, това обуславя и способността на икономиката рязко да се свива – с всички последствия върху хората.

Свиването на икономиката води до недостиг на пари, който изостря нуждата за тях и поради това престъпността като цяло се увеличава. Това се дължи на факта, че престъпността (ако изключим битовите инциденти, хулиганските прояви, посегателствата върху личността и нападенията поради психически отклонения на извършителя), без значение дали е организирана или не, е мотивирана от пари. При недостиг на пари, които могат да бъдат достигнати по легален начин, част от хората се насочват към каквато възможност видят (т.е. алтернативата – нелегални дейности), за да се сдобият с пари. Колкото до другия вид престъпност – различните видове насилие без специално търсене на икономическа изгода – голям брой изследвания показват два важни извода. Първо, извършителите като цяло са хора, травмирани в ранното си детство. Това е оставило в тях болка и страх, за да избягат от които те прибягват към упражняване на насилие на свой ред – един вид, да постигнат равновесие. Точно равновесието е вторият извод – в страните, където социалното разслоение не е така силно изразено, т.е. разликите в доходите не са твърде големи и не създават „пропасти” между различните прослойки хора, престъпността, насилието и психическите заболявания са по-слабо разпространени. Това еднозначно води до извода, че равният или близък стандарт води до приобщаване на хората един към друг, докато големите разлики, създаващи усещане за несправедливост, провокират агресия.

По същество „престъпление” представлява всяко деяние, което е забранено от закона. Както видяхме по-горе, политическите партии с достатъчно гласове имат огромно влияние върху определянето какво изобщо е законно, подкрепяйки своите източници на финансиране. По тази причина печатането на пари от частно лице се счита за престъпление, но официалното емитиране на пари без покритие от страна на държавата, както и размножаването от банките и вземането на лихви върху раздадени като кредити пари, които не са съществували преди това, е напълно законно. В този смисъл, необходимостта от полиция може да бъде намалена и чрез легализирането на дейности, които преди това са били незаконни. Това почти винаги води до приходи от лицензни такси за държавата и едновременно с това намаляване на разходите й за полиция и съдебна администрация, която да осъжда извършителите на съответното деяние. И обратно, когато се криминализират повече дейности или пък се увеличи общото равнище на престъпността (напр. поради повече търсене на „алтернативни” източници на пари извън законово позволените), се създава нужда от повече полиция, което води до по-големи държавни разходи. От една страна, това също са някакви работни места и тези хора също харчат заплатите, които получават. От друга страна, този вид длъжност не води до създаване на нищо, не повишава общата производителност, а единствено участва в потреблението. Също така, доколкото полицията е държавен разход, а средствата за издръжката й са от бюджетните постъпления, това предполага по-голяма данъчна тежест за всички останали граждани и бизнесите в съответната страна. Друг страничен ефект е увеличеният стрес, който влияе на общото здравословно състояние на хората. Трети ефект е необходимото медицинско обслужване поради наранявания и травми, получени при сблъсъци с престъпници (чиято цел, в общия случай, не е да нараняват полицаите, а да избягат, без значение какво е на пътя им).

Следователно, един от начините за постигане на възможно най-ниска престъпност, добро здраве и щастие на хората, е максималната им задоволеност с всичко необходимо. Нека анализираме какви мерки и как могат да се приложат за постигане на това и какво би било тяхното влияние.

Задоволеността на хората в материален план може да бъде гарантирана по два начина. При система, основана на парите (както сегашната), това изисква непрекъснато да има достатъчно количество пари във всеки индивид, за да може той да посрещне нуждите си. Алтернативно, обратната и имагинерна засега система, неоснована на пари, представлява общество, в което всичко без изключение е безплатно, а хората със своя труд (и създадените от тях машини) задоволяват своите потребности, развиват нови идеи и технологии. Ще разгледаме последователно тези два вида системи.

Първи вариант – система, използваща парите като разменно средство. Това е принципът, който в момента светът ползва за икономиката. Кои са рисковете и недостатъците на този модел, кои са преимуществата му?

Парите, като разменно средство, олицетворяват стойността, която им е дадена. Това улеснява оценяването на стоки и услуги (труд), но и опосредствява отношенията между хората, в огромна степен премахвайки от действащите лица отговорността за дадено действие и последствията от него. Това носи риск от злоупотреби. А самата същност на опирането на човешкото благоденствие на нещо материално е предпоставка за стремеж към отъждествяване и постепенна замяна на благоденствието и щастието с техния олицетворител – паричните единици, които могат да се употребят за придобиване на различни неща.

Преимущества / функции Слабости / дисфункции - Лесно оценяване - Запазване на стойност във времето - Относително лесно прехвърляне на произволен обем пари на произволно място в света, където да се употребят в местния пазар - Възможност чрез различните стойности да се награждават, стимулират и наказват членове на обществото, според резултатите от тяхната работа - Възможност за дългосрочно натрупване с цел по-нататъшна употреба  Опосредствяване на отношенията между хората - Обект за кражби - Прекъсване на развитието при недостиг - Изместване на фокуса от същината на живота към количеството пари - Проблем с вярното оценяване в пари на стойността на нещата - Разместени приоритети на действията поради липсата на задължителна корелация между важност и цена – често се изразява във високо оценяване на краткосрочни ползи, без дългосрочна визия - Потенциал и предпоставки за манипулации в стойността на отделните стоки, услуги, обща стойност на икономически субекти и стойност на самите валути, които нарушават равнопоставеността на субектите

Това показва, че парите са добър инструмент за пренасяне на стойност, но резултатът от употребата им в дългосрочен план може да се постави под съмнение, особено ако хората, които ги ползват, не проявяват висока степен на съзнателност. В условията на запазен егоизъм от страна на хората, те проявяват все по-краткосрочно мислене, което изкарва на преден план изброените слабости от употребата на парите. И това е дори без да се вземе предвид позволеното понастоящем олихвяване на депозити и кредити, което увеличава номиналната стойност на парите. Добавяйки разгледаната по-рано схема на частични банкови резерви и следствията от нейното прилагане като кредити с лихви, виждаме изградена система, чрез която бавно, но трайно активите могат да бъдат прехвърлени от обществото (хора и фирми) към банковия сектор. Лишаването на обществото от активите, на които то се опира, води до деволюция, а изместването на фокуса на внимание на хората към количеството пари (които са изкуствено, човешко изобретение, несъществуващо в природата), отнема вниманието им от същински важните неща и го пренасочва в размяната на ресурси помежду им с цел набавяне на достатъчно ресурс, за да се покрият задълженията и нуждите.

Следователно може без съмнение да се твърди, че огромна част от човечеството се ражда, живее и функционира в условията на неустойчива система за развитие. Поради това извърших кратко изследване чрез силно опростено моделиране на капитализма, и то ясно съвпадна с моментната картина.



Графиката е резултат от генерирането на данни на случаен принцип за 1000 души (498 мъже и 502 жени), със следните условия:
- случайно генериран коефициент за бизнес умения от 0,8 до 1,2 (с 20 % завишаване за мъжете, тъй като са по-склонни да печелят пари повечето време, вместо да се грижат за семейство и деца вкъщи, а и в световен план техните възнаграждения са малко по-високи от женските при равни заемани длъжности)
- случайно генериран коефициент за здраве от 0,9 до 1,1, със случайна добавка за жените от 0 до 10 % върху това (тъй като биологично имат по-висок праг на болка, способност да износят и родят деца и т.н.)
- случайно генериран начален капитал от 0 до 10 000 лв
- начална възраст 20 год., възраст за пенсиониране 65 год. за мъжете и 63 год. за жените, респ. 45 срещу 43 години период на активност
- случайно генериран коефициент на инфлация от 0 до 4 % годишно
- годишен доход – 1000 * 12 * бизнес умения * ръст от предната година
- похарчен за издръжка доход – от 75 до 100 % от общия (според здравето; от последната 1/4 от дохода остава толкова, колкото бизнес уменията позволяват) - разполагаем доход – годишен доход минус похарчен
- данъчна корекция – 10 % данък от разполагаемия доход, сумата от който е раздадена (разпределена) средноаритметично върху всички участници, умножено по отклонението на бизнес уменията им от средноаритметичното.
Схващанията за капитализма са, че чрез него хората могат да си осигурят всичко необходимо и да се развиват. Разработката на този модел обаче показва, че това е вярно, доколкото е просто една възможност. Какви са цифрите накрая, след повече от 40 години активност в тези условия? Средноаритметичното – статистиката, която институциите представят – в този модел е 1 367 645 лв за целия период на активност, което е около 2 500 лв месечен доход за цял живот. Средностатистическите цифри обаче са съставени от събиране на крайности, и ето какви са те всъщност. Всички са започнали с някакви начални пари, но към датата на пенсиониране почти половината – 49.5 % – са длъжници. Ако вместо цифри сложим имена, това биха били хората, изхвърлени от системата, без работа, без собствен дом, разчитащи на социални помощи и подкрепа от деца и близки, а някои и умиращи от глад. На плюс с по-малко от 5 000 лв за цял живот време са следващите 41 човека. 80 души имат за цял живот по-малко от 10 хил. лв натрупани пари. 211 души са с до 50 хил., 273 са с до 100 хил. Нека поясня – сто хиляди за 45 год. активност са под 190 лв на месец! Почти 92 % от хората са с под милион за цял живот. 22 души имат натрупани за живота си над 10 млн. Максималният краен резултат в модела беше ~170 млн. лв натрупване, но концентрирано в ръцете на един човек.

Трябва да отбележа, че макар в този модел да съм опростил значително начина и относителната тежест на данъчното облагане и преразпределянето на тези пари в обществото (на база бизнес уменията на всеки), не съм заложил нито наследяването на големи суми пари (и осигуряването на висококачествено обучение и здравно обслужване на децата в най-богатите фамилии), нито функциите на банките за натрупване на лихви върху раздадените от тях кредити на база частични банкови резерви.

Дори без тези фактори в модела е очевидно натрупването на паричен ресурс и др. активи в ръцете на малък брой субекти. Това води до недостиг на ресурси в останалите, което налага да направим кратък анализ на неограниченото наследяване на активи и ограниченото наследяване на дългове и тяхната роля върху паричните концентрации. За целта няма да правим ново математическо моделиране, а ще ползваме само общите причинно-следствени взаимовръзки.

В система, основана на ползването на пари, са необходими пари за извършването на почти всякакви дейности, набавяне на активи, ангажиране на хора (освен ако са доброволци) и т.н. От модела се вижда, че разликите във финансовото състояние на хората в началото са относително малки – докато зададеният им начален капитал е в размер до 10 000, и той е максималната разлика тогава, то разликите във финалния резултат са огромни. Само по себе си това е предпоставка за „пропаст” между класите. Следователно, макар законодателството да ограничава възможностите за прехвърляне на дългове върху наследниците на човек, то наследяването на имущество е възможно и редовно събитие. Наследяването на големи активи (въпреки облагането им с високи данъци, когато това не е избегнато) води до още по-големи разлики в началните условия на следващото поколение. Допълнителен ефект оказват подобреното обучение и здравно обслужване. Прилагайки и ефекта от действието на коефициентите в течение на времето, социалното разделение на класи се засилва още повече.

Както вече казахме, социалното разслоение и недостиг на пари създава у много хора гняв, усещане за несправедливост и предпоставки за агресия и престъпна дейност. От това страда цялото общество. Като странични ефекти се увеличават разходите за силови структури и институции – полиция, съдебна система, затвори и др., които не произвеждат нищо.

Затова може със сигурност да се твърди, че сегашната система на взаимодействие с парите съдържа в себе си причините за класово разслоение, създаване на престъпност и проблеми. Ако обществото желае да се освободи от тези проблеми в максимална степен, трябва да прекрати отъждествяването на „повече” (пари, стоки, производство, ръст) с „по-добро”, защото преследваният номинален ръст категорично не подобрява качеството на живот – причините за това разгледахме в детайли. Също така, в обществото трябва парите да се разглеждат като всеки друг ресурс и да се приложат редица мерки, осигуряващи по-равномерното му разпределение. Накратко, това значи ограничаване пренатрупването на пари на места и осигуряването им на други места, където те не достигат. Такива мерки могат да бъдат:
- Закон, задължаващ компаниите да разпределят във вид на премии към работниците значима част от крайната си годишната си печалба, с разлика не повече от 10 пъти от най-високото до най-ниското равнище. Едва след това да може да се разпределя дивидент към акционерите.
- Обвързване на банковите печалби с равнището на безработица. Метод за това може да бъде облагане с директен данък на банките до 95 % на частта от печалбата им, получена чрез лихви от кредити (приспадайки лихвите по депозити). За да не се доведат банките до фалит, те могат да бъдат захранвани с част от вноските за безработни на работещата част от населението. Този данък ще служи за директно финансиране на фондовете за обезщетения за безработни. Това би била отрицателна обратна връзка в системата – банките създават пари, които те самите нямат за какво да употребяват, но могат да предоставят на хората и бизнесите, което генерира активност. Активността създава работни места и намалява разходите за издръжка на безработни. Причината е, че при сегашната практика на частични банкови резерви равнището на раздавани от банките кредити за бизнеса пряко влияе върху възможността на фирмите да наемат служители. Не е удачно в този момент от развитието на обществото рязко се прекъсне законовата възможност за частични банкови резерви, защото това ще намали парите в обръщение до ниво, парализиращо икономиката. Макар частичните банк. резерви да увеличават непрекъснато обема пари в обръщение, една въведена обратна връзка може да промени експоненциалната крива в синусоида, което да осигури относителна стабилност на икономиките.
- Ограничаване възможността за наследяване на твърде големи суми чрез 100-процентов данък за горницата, надхвърляща определен, разумно голям размер. Такъв размер може да бъде средната за държавата заплата към дадения момент, умножена по 50-годишен период, т.е. ако например заплатата е средно 2 хил. долара, то максималният размер наследство би бил до 2.4 млн. долара. Остатъкът следва да се ползва за общественополезни цели.
- По-високи данъчни ставки върху горницата над 3 средни годишни заплати за пасивните доходи (получени без дейност, в която участват те лично) през годината на физически лица.
- Унифициране на данъчното законодателство и облагане в цял свят. В краткосрочен план това може да бъде във вреда на офшорните зони, но ще предотврати прескачането на компании с големи печалби от едно място на друго с цел избягване на данъци, които могат да са от полза за обществени нужди.

Трябва да се вземе предвид, че евентуални мерки срещу задържането на пари вместо употребяването им могат да доведат до стремеж за преобразуване на пари срещу собственост, вследствие на което да се появят много излишни пари, което да породи инфлация. Ако парите бъдат изразходвани за покупка на недвижима собственост, какво би се получило, когато цялата собственост бъде изкупена? Възможно решение на този въпрос е замяната на концепцията за собственост върху земя с правото за ползването й за определен период от време (50-100 години или до края на живота на съответния човек), след което да бъде предадена обратно на държавата.

Друг съществен въпрос е третирането на корпоративната собственост и активи. За разлика от физическите лица, фирмите като юридически лица могат да съществуват теоретично неограничено дълго време, което е предпоставка за натрупването на сериозни активи в тях. Техните създатели трябва да бъдат възнаграждавани за успехите си в управлението на хора и ресурси, но без това да се конфронтира с интересите на обществото. При частните компании този въпрос може да бъде решен чрез принципите на разпределение на печалбата и дивидентите като пасивен доход към основателите на компанията, ако те вече не работят в нея. В случай на смърт на собственика на такава компания, активите й могат да се приемат от неговите наследници като парично наследство (което се облага по описания начин). При публичните компании, които са обществена собственост чрез акции, въпросът е по-сложен. Едно възможно решение би могло да бъде патенти и други дълготрайни активи да могат да се притежават единствено от компании, собственост на основателите им.

Вторият възможен обществен подход за разрешаване на проблемите, породени от парите, е елиминирането на самите пари като концепция и прекратяването на употребата им. Това въвеждане на система, която НЕ използва парите като разменно средство, е изключително радикално и шокиращо решение, трудно за приемане от обществото. Парите са инструмент, който хората ползват от поне 5 хил. години (най-ранните записи са от Месопотамия), а в по-ранния период преди 8-10 хил. години вместо пари се е ползвал добитък. По исторически сведения последното съществувало общество, което не използвало никакви пари помежду си, а в замяна на „трудов данък” осигурявало на жителите си всички нужни ресурси и храна, била империята на инките. Това е пример за забележителна устойчивост, предвид вековното й съществуването и успешно управляваната по този начин територия – земи от днешните Колумбия, Чили, Боливия, Еквадор, Аржентина и Перу. Какви могат да бъдат проблемите и преимуществата при този модел?

На първо място, хората ще трябва да надмогнат егото си и своето желание за придобиване на собственост. Основното опасение от идеята всичко да е безплатно в днешното общество е, че без материално стимулиране (с пари) хората няма да имат желание да вършат нищо. Доказателства, оборващи това, са многобройните организации на доброволци. Съществуването на Интернет само спомогна за свързването им, и един резултатите са хилядите безплатни програми с отворен код. Някои от най-големите такива проекти се разработват с участието на хиляди хора, които сами се координират помежду си и постигат огромна ефективност. Нещо повече – свободата на тези проекти стимулира творческите способности на хората. Ако безвъзмездната икономика стимулира хората да създават, то тя е нещо, на което трябва като минимум да бъде обърнато извънредно сериозно внимание.

Преимущества Слабости - Освобождаване на ресурс от всички паразитни дейности, свързани с набавяне и обработка на парични постъпления - Освобождаване на оценката на крайните резултати от това дали са получени пари - Възможност за развитие на проекти и технологии, които са били спирани поради невъзможност да носят печалби в краткосрочен план - Драстично повишаване на качеството на медицинските услуги поради прекратяване на отчитането им като печеливши / губещи - Елиминиране на много дублирани обекти и системи, тъй като общата собственост върху тях премахва нуждата от тези повторения - Подобряване на екологичната среда поради отпадане на свръхпроизводствата и изхвърлянето на продукция  Трудности при оценяването на положен труд - Необходимост от огромно взаимно доверие, добронамереност и коректност - Необходимост от изграждане на екологични и устойчиви във времето източници на енергия, покриващи обществените нужди - Уязвимост при атака отвън, ако не са създадени адекватни защитни механизми - Изключителен обем работа в началото за преминаване към новата парадигма

Като цяло, икономиката, основана на безплатните ресурси, поставя огромно предизвикателство пред хората. Ако обаче човеците съумеят да проявят достатъчно разум и воля, подкрепят се искрено и се справят с тези предизвикателства, това може да бъде уникален преход към нов етап на развитие на цивилизацията. Този етап ще сложи край на детинските боричкания между индивиди и народи, и ще въведе човечеството в нова ера на непознат досега напредък.

Филип Дудин,
2012 г.

а ка ще принудиш онези с парите да се откажат доброволно, като законите на обществата са на тяхна страна?
Не успях да прочета задълбочено...изглежда интригуващо. Но как да стане?