Когато един виц се сбъдне, макар да е изглеждал твърде абсурден, повечето хора седят със зяпнала уста, опитвайки да осмислят ставащото. Вярвам, обаче, че когато разумен човек предприеме самоубийствено действие, то той или е загубил разсъдъка си, или пък има твърде солидни мотиви и информация, която другите нямат.

Допускайки, че партийните лидери, активни в политиката над 10 години, са умни хора, знаещи какво правят, ще си позволя да прескоча хипотезата за внезапна загуба на разсъдъка и ще анализирам ситуацията в алтернативния случай. Но нека започна с малко история и обзор на общата ситуация.

Ранни корени

След протестите в началото на тази година и оставката на правителството на ГЕРБ, бяха назначени предсрочни избори от президента Плевнелиев (идващ от ГЕРБ) в доста кратък срок. Нямаше и промени в избирателната система – тя остана пропорционална. Основните участващи политически партии останаха същите. Да припомним в резюме изборната история за последните 15 години:
- 1997 г. – в условия на хиперинфлация и жестока икономическа криза хората свалят социалистическото правителство на Жан Виденов и гласуват за ОДС, начело с Иван Костов.
- 2001 г. – след тежки реформи, допуснати грешки и упреци в дълбока корупция, на мястото на синьото правителство на Костов идва царят с неговата чисто нова партия и печели огромно мнозинство.
- 2005 г. – недоволни от резултатите на царя, но без сериозна алтернатива, хората разпределят гласовете си сред останалите партии и новото правителство е т.нар. Тройна коалиция между НДСВ, БСП и ДПС. Впоследствие хумористично, но и вярно, определят тази коалиция като съюз за власт между монархисти, комунисти и етническа партия, чийто електорат е бил репресиран от въпросните комунисти.
- 2009 г. – крайно недоволни от резултатите на Тройната коалиция и след нови упреци в корупция, хората дават гласа си на новосформираната партия ГЕРБ, начело със сладкодумния й и мъжкарски изглеждащ лидер Бойко Борисов.
- 2013 г. – Бойко Борисов е принуден да подаде оставка. На предсрочните избори активността едва успява да премине 51 %, по-късно се откриват нарушения с правителствена поръчка на повече бюлетини от допустимия 10 % резерв, а в печатницата са открити и иззети още ~480 хил. бюлетини, подготвени в палети, без да са отчетени като технологичен брак.

Нагласени резултати?

Резултатите от последните избори не вкарват в парламента нито една дясна партия, най-много подкрепа от отчетените официални резултати получава ГЕРБ, след тях БСП, ДПС и националистите от Атака. Разпределението им се оказва фрапантно – БСП + ДПС = ГЕРБ + Атака, по 120 депутати на всяка двойка партии. Същевременно, нито ГЕРБ и БСП са склонни да се коалират, нито националистите биха подкрепили турската етническа партия, нито пък (дори, ако подкрепят ГЕРБ) ще се постигне мнозинство. Като резултат е налице и парламентарна криза с невъзможност за постигане на стабилни решения.

Първо разкриване на картите

Показателни са действията на лидера на Атака, Волен Сидеров, след влизането му в парламента. Най-напред той лично влиза в пленарна зала (след като колегите му са я напуснали), осигурявайки кворум от 121 депутати за гласуване на правителството на БСП и ДПС, начело с Пламен Орешарски. След това неколкократно демонстрира невъздържано и буйно поведение и груби изказвания както в пленарна зала, така и в медиите, които без съмнение редуцират подкрепата към него и партията му. И ако това не е било достатъчно, то по време на протестите Сидеров отново повтаря такова поведение, а на свикания от президента Консултативен Съвет за Национална Сигурност опитва да измести темата, като в началото на заседанието отправя към президента обвинения за офшорни фирми, сметки и т.н. – които дори и да са верни, не са предмет на заседанието и не допринасят за стабилизация на страната.

Самият Пламен Орешарски също назначи министри и зам.-министри директно от по-предното правителство и хора с твърде съмнителни качества, които за броени дни предизвикаха скандали. Някои такива бяха:
- обсъждането на идеята за отмяна на забраната за тютюнопушенето, подкрепена дори от здравния министър)
- назначаването за министър на инвестиционното планиране на арх. Калин Тихолов, автор на устройствения план за застрояване на дюните в Несебър (скандала „Дюнигейт”) и на устройствения план на община Царево, заради който в момента тече наказателна процедура срещу България, отговорен и за други нарушения - заместването му от нов министър на арх. Иван Данов, който неправомерно се е ползвал от социални помощи във Франция.
- назначен (и премахнат няколко часа по-късно) бе зам.-министър Иван Иванов, който е бил шеф на клон на силовата групировка СИК, като той е бил предложен не от министъра, а директно от премиера
- новият спортен министър Мариана Георгиева-Бенчева също е замесена в 2 корупционни скандала.

Фрапантни са също и личните връзки между самите министри и Моника Станишева (съпруга на лидера на БСП Сергей Станишев), които изтекоха в медиите и Фейсбук, които изброявам накратко:
- началник на кабинета на премиера става Мария Дивизиева. Тя живее с Петър Стоянович, министър на културата
- Петър Стоянович, е имал връзка с Таня Андреева, министър на здравеопазването (понастоящем вече не са двойка). Той отрече слуховете, че те имат и дете. - Мария Дивизиева е била шеф на предизборния щаб на Меглена Кунева за президент, както и бивш зам-министър на министър Николай Василев в министерството на държавната администрация в правителството на Станишев. Моника Станишева, Мария Дивизиева и Николай Василев сега са партньори във фирма „Експат бета”. Моника Станишева (тогава Йосифова) е била PR на НДСВ, когато Мария Дивизиева е била шеф на предизборния щаб на НДСВ и БСП през 2009 г.
- Зинаида Златанова, министър на правосъдието, според Държавен вестник през декември 2008 г. става изпълнителен член на УС и представляващ "Юропроджектс пойнт" - ЕАД - пост, който заема до юни 2011 г. Фирмата участва в "Консорциум за диалог с администрацията", чийто управител е съпругата на Моника Йосифова. През 2007 г. консорциумът печели обществена поръчка за 1 млн. лв. от министерството на държавната администрация (в кабинета на Сергей Станишев министър бе Николай Василев) за популяризиране на ОП Административен капациет. Впоследствие фирмата на Моника Йосифова - "Актив груп" става акционер и във фирмата на Николай Василев "Експат бета".
- Моника Станишева е близка приятелка със заместник-председателя на Парламента Мая Манолова, която пък живее на семейни начала с Ангел Найденов, министър на отбраната.

Именно тази ситуация на свързани лица без чисто минало е основата на гражданското недоволство, което избухна окончателно след избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Какво знаем за него?

Пеевски в центъра на вниманието

Медиен магнат, син на бившата шефка на Български Спортен Тотализатор, през 2001 г. Пеевски става член на НДСВ и оглавява борда на "Пристанище Варна". От този пост е освободен поради липса на образователен ценз. Тогава той е студент по право. От 2005 г. е следовател, макар че по закон за тази длъжност се изискват 2 год. стаж. Пет месеца по-късно е назначен за зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии, където наблюдава Държавния резерв. Член е и на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие. През 2007 г. срещу Делян Пеевски има повдигнато обвинение за изнудване. Образувано е дело за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага и той е уволнен. Пеевски е разследван ДАНС и ГДБОП за злоупотреби в Държавния резерв, източване на държавни предприятия и др. Разследването е прекратено „поради липса на доказателства“, а Пеевски е възстановен на всичките си постове.

В петък, 14 юни 2013 г. сутринта, лично премиерът Орешарски влиза в Народното събрание и като извънредна първа точка предлага избирането на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС, която освен за националната сигурност, с последните промени в закона вече включва в себе си и ГДБОП, като по този начин Пеевски би ръководел и борбата с организираната престъпност. Без никакво обсъждане, без предложени други кандидатури, нито изслушване на вижданията му за развитие на сектора, неговият избор е гласуван и приет в рамките на 15 минути. Изборът на Пеевски, предвид миналото, лошата му репутация му и неговото медийно влияние, допълнен с избирането му без обсъждане и за броени минути е факт, който скандализира обществото и отприщи настоящата лавина от протести.

Второ разкриване на картите – видяха ли го гражданите?

Лично аз силно подозирам, че изборът беше умишлена провокация, която да даде повод за това недоволство. Митингът на първия ден беше изненадващо голям (10-20 хил. души, не мога да преценя точно) се организира доста скоростно, имаше много хора, надлежно оборудвани със знамена и табели и, най-вече, чуваха се възгласи "Избори!". Предвид, че и Сидеров, сякаш умишлено, се постара с простотии да изгуби подкрепа и не би имал същия брой депутатски мандати, а и Орешарски изглежда се старае да направи същото, моят въпрос е: кой е най-подготвен и има най-голям интерес от бързи нови избори?

Днес, след като изминаха вече 10 дни на ежедневни протестни митинги, мога с удоволствие да кажа някои неща. Първо, гражданите проявиха завидна упоритост и не се задоволиха само с едната оставка на Пеевски. Което е чудесно, защото неговото назначение бе само капката, която преля чашата. Същинските проблеми остават нерешени. За сметка на това примерът на София доведе до все по-мащабни протести и в другите градове, а вече и в чужбина. Това е подчертана заявка, на която е трудно да не се обърне внимание.
Второ, гражданите засега успешно не позволяват на някоя досегашна политическа сила да се възползва от вълната на тяхното недоволство. Което е още по-радващо. И сякаш започнаха да разбират, че ако допуснат същите партии и политически играчи да се върнат на власт, няма значение как ще ги въртят – резултатите ще са същите. Нужни са нов Изборен кодекс, който да не е манипулиран, коректно проведени избори и най-вече истинска алтернатива, на която хората да дадат гласа си и в замяна поетите предизборни обещания да бъдат спазени.
Трето, говорейки за манипулации на Изборния кодекс, БСП и Атака успешно прокараха на първо четене промени в Закона за политическите партии, оставящи без никакво държавно финансиране тези партии, които не са могли да влязат в парламента. Иначе казано – допълнително затруднение пред всяка възможна алтернатива. Това еднозначно доказва, че БСП и Атака действат съгласувано. А доколкото ДПС е управленски партньор на БСП, то партиите, съгласуващи действията си, вече са поне три.
Четвърто, лидерът на Атака – Волен Сидеров – вложи още повече старание в неадекватно и агресивно поведение, което не без основание накара хората да се питат дали той си пие хапчетата. Което на пръв поглед е странно, тъй като води до отлив на подкрепа от избиратели. Предвид съгласуваността на действията, обаче, е възможно това да бъде просто планирано освобождаване на депутатски мандати в полза на останалите. Най-вече в полза на БСП. Още повече, че паралелно с това Сидеров бе назначен за председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията. Пост, от който той спокойно може да вдига достатъчно шум (предимно срещу ГЕРБ, което вече е започнал), за да си осигури минималното необходимо внимание.
Пето, след „изненадващата” обществена реакция на протеста, лидерите на управляващите партии се извиниха, но макар точно те да бяха издействали назначението на Пеевски (и поправките в закона, които да го позволяват, преди дори да бъде назначено правителство), последствията за тях бяха нулеви. И ако за ДПС можеше да се очаква подобно нещо, тъй като там (може би) вътрешната организация е доста строга, то беше изненада, че в БСП Станишев се извини за грешката си, но въпреки всичкото шумно изразено недоволство от скандала, дори не е имало въпрос за смяна на ръководството на партията.
Шесто, от ГЕРБ изглежда не са получили нищо достатъчно добро, тъй като използвайки скандалното назначение на Пеевски, лидерът Бойко Борисов отзова депутатите си от пленарната зала и до момента те не са се появявали на работното си място. За повече зрелище, обаче, Борисов обяви, че назначението било част от план за това той да бъде убит, замина за кратко в чужбина в напрегнат за страната момент, и накрая поиска Станишев да се извини, за да се върне в парламента заедно с депутатите си. По зрялост на поведението той се превръща в конкурент на Сидеров. Моят въпрос е какво всъщност чака да получи. ГЕРБ, макар и с най-много гласове, са най-изолираната парламентарна партия и точно по тази причина те искаха касиране на изборите, което не получиха. В момента, след всички скандали, не е сигурно дали някакви гласове ще се прелеят обратно от БСП към ГЕРБ. Ако изборите са днес, наказателният вот срещу всички партии ще е дори по-силен, отколкото бе през месец май.
Седмо, президентът Плевнелиев категорично влезе в ролята на защитник на държавността и народа, свика КСНС и прикани политическите сили към диалог, като същевременно публично обяви, че снема доверието си от това правителство поради крайно непрозрачния начин, по който назначението на Пеевски бе направено. Тоест той направи точно това, което и се очакваше от него като президент. Дали реално се е издигнал до надпартийно мислене, предстои да разберем.

Колкото до протестите, те ще трябва буквално да родят една нова алтернатива, защото досегашните политически сили буквално са се изчерпали – както като доверие, така и като резултати. И плакатите на хората ясно го показват – „ГЕРБ = БСП = ДПС = Атака = Мафия”.

А как да различим такава нова алтернатива и да разчетем правилно действията на досегашните партии? Правилото гласи, че в условия на неясни промени трябва да гледаме накъде се движат парите. Кой кого и какво финансира, кой получава, кой иска още финансиране и непрекъснато вади външни причини за незадоволителни резултати. На една пробита лодка сме, и ако вярваме на всеки катарзис и опитваме да гребем на север и на юг едновременно, просто ще потънем. Трябва да изберем посока.

Филип Дудин
24 юни 2013 г.

Една статия-анализ, която забавих досега, за да мога да си изясня доста от събитията в момента. Изводите са приблизително същите, до които достигнах и в първия ден на протести, но мисля, че след 10 дни вече има какво да се добави.