N" Oubliez Jamais на Joe Cocker звучи в слушалките ми, часовникът казва, че минава 3 през нощта, а тялото ми ще се разпадне, ако го уморя още малко. Къде съм, кой съм, какво правя. Притварям очи.

Сритването на собствения задник започна да дава резултати. Време беше бизнесът да се задвижи и 1-2 финансови инжекции от добри сделки да ми дадат глътка въздух. Всички стари приятели отново са тук и дават по едно рамо. Освен десетките изникващи възможности и отварящи се врати. Притварям очи.

Изчистих и едни проблеми, които дълго ми се пречкаха. Няма да съдя никого за неверни документи. Въпросът ще се реши културно. Една тежест по-малко върху нервите. Притварям очи.

23 септември. Да, знам коя дата е днес. Десетки клипвания всеки ден, 99 % от СМС-ите в телефона ми и още един навършен месец към връзката с най-прекрасното създание на света. Притварям очи.

Студено есенно време, разхвърляна стая, подкосяващи краката бъзици и без значение колко километра ще мина съвсем скоро, за да се видим отново. Остарява ли човек, когато може наистина да помисли за деца? Години ще минат дотогава, но чувството с нея не може да се сбърка. Да остарявам? Ха, чувствам се по-добре от всякога! А думите не събират всичко, което ангелчето ми заслужава. Нищо. Притварям очи.

Аз съм странникът, който с камара шестици си прекъсна второто висше, защото така пожела. Лудият, който отказа на 4 бона заплата, за да има свобода за идеите си. Този, който все по-ясно усеща пътя в живота си и го следва. Филип, който е щастлив. И много, много я обича (И.)!

Затварям очи. Утре ще ги отворя. Всичко това е истинско.