Казваше се Бензер. Загледах я в кварталния магазин за ел. уреди и други джаджи, а тя (и най-вече продавачите й) обещаваха, че ще работи добре. Като ти избият чивиите понякога купуваш неща, дето принципно искаш, ама хич не ги виждаш в употреба. Друг път хващаш да пробваш как работят тия неща. Между покупката и първият път бяха минали сигурно 9 месеца :)

След като се престраших и родих идеята реално да ползвам тъпата сокоизстисквачка се заех да я сглобя. На бледата схема частите бяха показани с номерца (почти можеха да се разчетат), а съдейки по списъка – всичко е в наличност. ОК, значи напред. Същинската изстисквачка с двигател, нож с филтър, похлупаци, контейнер за отпадъци, кана за сок. Звучи добре.

Първи опит. Всичко си е на мястото. Дори и аз. Което значи, че седя и се почесвам умно по празната тиква, мислейки що там, откъдето трябва да излиза сокът, има само дупка. Без чучур. Все едно ако я включиш и ‘убавото сокче ще започне учтиво да се стича по стената на уреда, оттам по кухненския плот и оттам на пода.

Втори опит. Щото две глави мислят по-добре от една, а и аз съм тъп :) Ей, баща ми, ела да ми обясниш нещо, че не вдявам. „Ми ти кво ли вдяваш...” и идва. Така и така. Върти, гледа. Не знам – пробвай. Сигурно разчитат от центробежната сила сокът да се стича в края на това. Ми, хубаво.

Трети опит. „Лесен и приятен за работа”. Отворът за плодове е подобаващо тесен, и понеже „не вляя” дори четвърт ябълка, трябва милите плодчета да са накълцани на резени. А не само изчистени от семките. Изприщвам се.

Четвърти опит. Докато нарежеш и изчистиш от семките една ябълка, на практика можеш да я изядеш. Особено ако си с повече стаж в яденето на тия неща. Разгеле, инатът ми отстъпва (по-упорит съм и от него) и скълцвам една пробна ябълка. С мисионерска вяра в интелигентната Центробежна сила, да се слави името й, а и защото нашата висококачествена „кана за сок”, т.е. „детайл № 7” прилепва плътно към „детайл № 4”, се решавам.

Пети опит. Натиквам с мъка два резена и половина и обмислям количеството необходим инат, за да си направя половин литър сок. Захлупвам с детайл № 1 – притискач. Първа степен, за по-безопасно. Пипам отдалече. Щрак. БББББББББЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ! Отпуснах. Ябълките – „изядени” за секунда. Уредът разполага с „прозрачни части за наблюдение”. Отвътре на похлупака пръснаха капки като от филм на ужасите. Уви, не бяха червени.

През дупката на детайл № 2 потича тънка струйка сок към детайл №7. Много малко, но имам още ок. 68 % от ябълката, чакащи обработка. Белким стане.

Шести опит. Т’ва трябва да събере малко повече. Да, общо 3 резена ябълки. Начупени на половинки, че да не си пречат. Първа степен. Щрак. Изяде ги. Обилна струйка пресен ябълков сок с високо качество се стича по стената на детайл №4, след това по външната страна на стените на детайл №7. От него пресният ми ябълков сок с високо качество се прехвърли по хоризонталната повърхност на плота, последваха кухненските вратички и накрая теракот, обогатен с витамин C. И моп, напоен с висококачествен ябълков сок.

Седми опит. Чета гаранционната карта на красивата Бензер и премислям дали сами ще ми върнат парите или с благата подкрепа на Комисия за защита на потребителите. Ще им подаря кошница плодове. Корупцията може да е полезна за здравето.